"Без истинска и всеотдайна обич към децата
никой не може да бъде учител в най-дълбокия смисъл на това понятие"
Я. А. Коменски
КОЛОНКАТА НА СПЕЦИАЛНИЯ ПЕДАГОГ
Основно понятие: дете със специални образователни потребности - СОП - е синоним на широко използвания в англоезичната педагогическа литература термин chidren with special educational needs, с който се прави отказ от използваните медицински категории и акцентът се поставя върху образователните нужди на детето и педагогическият аспект на въздействие. Използва се във всички международни документи, издадени от ЮНЕСКО, които се отнасят за децата с увреждания.
Класификация на лицата с интелектуални затруднения
1. Слаба степен на умствена недостатъчност - 50-70 IQ - по-голяма част от тези деца са обучаеми, способни са да овладеят учебния материал и основните училищни умения и навици. Поведенческите, емоционалните и социалните им затруднения, както и потребностите от лечение и подкрепа, са по-близо до хората с нормален интелект, отколкото до специфичните проблеми на лицата с умерена и тежка умствена изостаналост. Те усвояват речта със закъснение, могат да водят разговори и да участват в клиничното интервю; постигат пълна независимост в самообслужването. Основните затруднения се наблюдават в училище. Имат проблеми с четенето и писането.
2. Умерена степен на умствена недостатъчност - 35-50 IQ - тази група деца могат да изградят професионални трудови навици; те могат да упражняват обществено полезни дейности като упражняват не сложни умения за ръчен труд. При тях развитието на езиковата система протича бавно и постиженията им са ограничени. Усвояването на навици за самообслужване изостава, трудно се развива и двигателната им система. Необходимостта от контрол е постоянна. Малка част от тях овладяват умения за четене, писане, смятане. Могат да извършват практическа работа, но задачите трябва да бъдат внимателно структурирани. Рядко достигат до независимо съществуване в зряла възраст. Могат да общуват и да се включват в прости социални дейности.
3. Тежка степен на умствена недосатъчност - 20-35 IQ - тези деца трябва да получават системен и внимателен надзор. Имат по-ниски показатели на успеваемост. Наблюдават се добре изразени двигателни нарушения.
4. Дълбока степен на умствена недосатъчност - под 20 IQ. Те имат крайно ограничени възможности. Повечето от тях са неподвижни или с крайно ограничена подвижност; трудно се контролират; преобладаваща е невербалната комуникация с тях. Силно снижена е възможността им да се грижат за основните си потребности. Ето защо са наложителни непрекъснати грижи и наблюдение.
Основните причини, в зависимост от времето на въздействие, се делят на етиологични фактори настъпили преди раждането (неблагоприятна наследственост или непълноценност на генеративните клетки на родителите; генни мутации, поради радиоактивни облъчвания или др; редица хромозомни аномалии - болест на Даун-поява на излишна 47 хромозома в ядрото на клетката и други вредни въздействия върху майката- инфекциозни заболявания по време на бременността, тежки форми на грип, шарка, скарлатина, интоксикации с алкохол, наркотици и др. препарати); по време на раждането - свързват се предимно с продължително или много бързо раждане. Тогава могат да се получат различни травми, поради притискане на детето, задушаване; разкъсване на кръвоносни съдове, което води до кислороден глад и др. След раждането причините се дължат предимно на възпалителни заболявания на главния мозък през първите три години – менингит, енцефалит, менингоенцефалит.
Основни психологически препоръки на д-р Джеймс Добсън (психолог) при работа с деца със СОП